Сезонът лято-есен
Защо жадувах пролетта за своя полет,
и засинените от цвят поля,
щом всъщност най-обичам, да съм ято
в сезона на летяща свобода.
Когато плавно лятото във есен влиза
със музика от слънчеви лъчи,
тъче най-шарените черги небосвода
през призмата на моите очи.
А утринните са прохладни тръпки
по кожата ми със настръхнали желания,
и аз ги нижа в своите десет пръсти
с акордите на слънчева симфония.
По обед във нега щом се излегна
сред горското усое в птича дрямка,
а привечер към изток щом се спусна
пред залеза със изтънялата си сянка.
Обичам го сезона между лято-есен,
луната щом превърне се във резен диня.
Нощта със пърхащата, чудна песен
в клепачите ми нежно, да заспива.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
