24 sept 2017, 21:02

Сезонът на дълбоката тъга 

  Poesía » Otra
1155 12 24

Листата до абсурдност са ошарени 

сред блудкавата цветност на декора. 

Преплитат се окръжности на гарвани, 

избягали с последния си орех. 

 

И облаците губят равновесие 

в пропукания скелет на небето. 

Очакваният дъжд от неизвестности 

изтича от ъглѝте на сюжета. 

 

Заспива невъзможното очакване, 

прикрито зад оградите на завет. 

Поръсени са спомените в раклата 

със шепа нафталинена забрава. 

 

И хребетите стават разстояния, 

белязани от полюсите в сиво. 

Смаляват се размерите на сянката. 

А някой безвъзвратно си отива.

© Петя Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??