Сезонът на дълбоката тъга
Листата до абсурдност са ошарени
сред блудкавата цветност на декора.
Преплитат се окръжности на гарвани,
избягали с последния си орех.
И облаците губят равновесие
в пропукания скелет на небето.
Очакваният дъжд от неизвестности
изтича от ъглѝте на сюжета.
Заспива невъзможното очакване,
прикрито зад оградите на завет.
Поръсени са спомените в раклата
със шепа нафталинена забрава.
И хребетите стават разстояния,
белязани от полюсите в сиво.
Смаляват се размерите на сянката.
А някой безвъзвратно си отива.
© Петя Павлова All rights reserved.
