24 сент. 2017 г., 21:02

Сезонът на дълбоката тъга 

  Поэзия » Другая
1157 12 24

Листата до абсурдност са ошарени 

сред блудкавата цветност на декора. 

Преплитат се окръжности на гарвани, 

избягали с последния си орех. 

 

И облаците губят равновесие 

в пропукания скелет на небето. 

Очакваният дъжд от неизвестности 

изтича от ъглѝте на сюжета. 

 

Заспива невъзможното очакване, 

прикрито зад оградите на завет. 

Поръсени са спомените в раклата 

със шепа нафталинена забрава. 

 

И хребетите стават разстояния, 

белязани от полюсите в сиво. 

Смаляват се размерите на сянката. 

А някой безвъзвратно си отива.

© Петя Павлова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??