17 ago 2007, 10:58

Сгрешена самоличност

  Poesía
993 0 7
Една сгрешена самоличност,
жена коварна, зла,
душа - ранена птица,
сърце, по детски чисто,
разбито, търси свобода.
Коварство в погледа припламва,
но думите, по-нежни от цветя,
зад маска безпощадна.
Една жена в краката си
потъпква днес света.
Ранена много пъти,
в мистика обвита, тя върви
и плаши се от любовта, горката,
не смее да се влюби, а руши.
Сърца разбива без пощада,
потъпква чувства, гордост, чест,
една сгрешена самоличност,
от очите и струи...
А сърцето моли нежност,
ръце, в който да се приюти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Митова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....