17.08.2007 г., 10:58

Сгрешена самоличност

995 0 7
Една сгрешена самоличност,
жена коварна, зла,
душа - ранена птица,
сърце, по детски чисто,
разбито, търси свобода.
Коварство в погледа припламва,
но думите, по-нежни от цветя,
зад маска безпощадна.
Една жена в краката си
потъпква днес света.
Ранена много пъти,
в мистика обвита, тя върви
и плаши се от любовта, горката,
не смее да се влюби, а руши.
Сърца разбива без пощада,
потъпква чувства, гордост, чест,
една сгрешена самоличност,
от очите и струи...
А сърцето моли нежност,
ръце, в който да се приюти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Митова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...