Сгрешено безвремие

7 feb 2014, 8:59

Poesía » De amor

536 0 4

Питат ме, моите приятели,

защо стиховете си творя

тъй мрачни, тъжни и тежки.

Не знаете ли?

Себе си разтварям,

претоварен от грешки ...

Всяка дума съм изстрадал

мълчаливо, на тъмно, без свещи!

В мене тя е бавно прогаряла

дупка по-голяма от лешник

и е в душата моя изтлявала

с искрите на един влюбен грешник.

В сгрешено време, с грешна съдба,

сбъркал навремето човека до мене,

погрешно посегнах към горяща зора,

за да ровя сега словата от пепел ...

Не знам докога ... Не! Сбърках!

Докато обичта ми е безвремие ...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Регина (Радост Даскалова)

2014-02-07T11:52:17+02:00

!!!
sidi13 (Силвия Димова)

2014-02-07T11:20:03+02:00

Всички сме грешни, Вальо, но не всички можем, като теб, да сътворим прекрасни стихове!Поздравления!
mimamina (Мина Конарова)

2014-02-07T11:02:01+02:00

Не знаете ли?
Себе си разтварям,
претоварен от грешки ...
Всяка дума съм изстрадал
мълчаливо, на тъмно, без свещи!
В мене тя е бавно прогаряла
дупка по-голяма от лешник
и е в душата моя изтлявала
с искрите на един влюбен грешник.

Силно, изстрадано!
Поздрав за прекрасната поезия!
M1234567891 (Миночка Митева)

2014-02-07T10:44:02+02:00

Много тъжно откровение,Валентин!Поздрав!