Сгрешено безвремие
Питат ме, моите приятели,
защо стиховете си творя
тъй мрачни, тъжни и тежки.
Не знаете ли?
Себе си разтварям,
претоварен от грешки ...
Всяка дума съм изстрадал
мълчаливо, на тъмно, без свещи!
В мене тя е бавно прогаряла
дупка по-голяма от лешник
и е в душата моя изтлявала
с искрите на един влюбен грешник.
В сгрешено време, с грешна съдба,
сбъркал навремето човека до мене,
погрешно посегнах към горяща зора,
за да ровя сега словата от пепел ...
Не знам докога ... Не! Сбърках!
Докато обичта ми е безвремие ...
© Валентин Василев All rights reserved.
