Eva (Ами Тола)
76 58
18 jun 2006, 20:45

Сгреших 

  Poesía
904 0 6

Сгреших

Луната отново си отива,

и отнася поредния вълшебен миг,

който, макар за малко, прави ме щастлива,

светът на сънищата превръща се във мит.


Поглеждам отново в огледалото.

Колко тъжно е това лице!

Връщам се обратно към началото...

когато бях красиво и сияещо дете...


От тогава всеки ден се питам -

къде, кога най-много аз сгреших?!

И всеки път се уверявам,

че е мигът, във който се родих.


...тишина

...времето спря

...светлина

...и земята в миг заспа

Сама ли съм?

Не! Чух гласът на Луната...

Не! Прошепнаха листата...

Не! Потръпна тревата...

Не! Проплака и водата...

Но какво стана?

Защо всичко спря?

Нима аз съм виновна?

Защо се случи  това?

Луната: - Ти съжали че се роди,

от мъка умря земята.

Листата: - Ти захвърли своите мечти,

за последно ни погали светлината...

Тревата: - Ти отказа да растеш,

времето обидено за всички спря,

Водата: - Ти живота си не щеш.

Сега ще има само тишина...

 

© Ами Тола Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много е красиво! Но в един момент в живота ти идва човек, който би дал всичко за теб. Така де никога не се отчайвай, защото приятелите ти ще са до теб никога не съжалявай, че си се родила защото от живота по-красиво нещо няма.Поздрави
  • Страхотно е, все повече ме изумявяш.
    Поздравлеия Ева.
  • Интересно е!
  • много оригинално! харесва ми- и идеята е интересна
  • И съдържанието е добро и формата е добре подбрана, но не е постигната оптималната хармония!
    Поздрав!
  • Прекрасно е!Браво
Propuestas
: ??:??