Eva (Ами Тола)
76 58
18 июн. 2006 г., 20:45

Сгреших 

  Поэзия
906 0 6

Сгреших

Луната отново си отива,

и отнася поредния вълшебен миг,

който, макар за малко, прави ме щастлива,

светът на сънищата превръща се във мит.


Поглеждам отново в огледалото.

Колко тъжно е това лице!

Връщам се обратно към началото...

когато бях красиво и сияещо дете...


От тогава всеки ден се питам -

къде, кога най-много аз сгреших?!

И всеки път се уверявам,

че е мигът, във който се родих.


...тишина

...времето спря

...светлина

...и земята в миг заспа

Сама ли съм?

Не! Чух гласът на Луната...

Не! Прошепнаха листата...

Не! Потръпна тревата...

Не! Проплака и водата...

Но какво стана?

Защо всичко спря?

Нима аз съм виновна?

Защо се случи  това?

Луната: - Ти съжали че се роди,

от мъка умря земята.

Листата: - Ти захвърли своите мечти,

за последно ни погали светлината...

Тревата: - Ти отказа да растеш,

времето обидено за всички спря,

Водата: - Ти живота си не щеш.

Сега ще има само тишина...

 

© Ами Тола Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много е красиво! Но в един момент в живота ти идва човек, който би дал всичко за теб. Така де никога не се отчайвай, защото приятелите ти ще са до теб никога не съжалявай, че си се родила защото от живота по-красиво нещо няма.Поздрави
  • Страхотно е, все повече ме изумявяш.
    Поздравлеия Ева.
  • Интересно е!
  • много оригинално! харесва ми- и идеята е интересна
  • И съдържанието е добро и формата е добре подбрана, но не е постигната оптималната хармония!
    Поздрав!
  • Прекрасно е!Браво
Предложения
: ??:??