Сълзите ми грима размазват...
рисуват по лицето ми сега
една самотна, тъжна
картина в нощта...!
На кой ли болката си да разкрия...?
При мен отново няма никой...
Споделям я със себе си и тишината..
Измамена!... За кой ли път в живота си.
Седя с вперен поглед някъде далече...
и питам се защо повярвах в теб...
във всичко и във всеки...?
Наивна плачеща жена, ...