Dec 17, 2010, 6:22 PM

Сгушена в самотата

  Poetry » Love
858 0 4

Сълзите ми грима размазват...

рисуват по лицето ми сега

една самотна, тъжна 

картина в нощта...! 

 

На кой ли болката си да разкрия...?

При мен отново няма никой...

Споделям я със себе си и тишината.. 

 

Измамена!... За кой ли път в живота си.

Седя с вперен поглед някъде далече...

и питам се защо повярвах в теб...

във всичко и във всеки...? 


Наивна плачеща жена,

сгушена в самотата. 

Спасение единствено откри

в слабостта си...

Слабостта да може да обича!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...