Dec 17, 2010, 6:22 PM

Сгушена в самотата

  Poetry » Love
861 0 4

Сълзите ми грима размазват...

рисуват по лицето ми сега

една самотна, тъжна 

картина в нощта...! 

 

На кой ли болката си да разкрия...?

При мен отново няма никой...

Споделям я със себе си и тишината.. 

 

Измамена!... За кой ли път в живота си.

Седя с вперен поглед някъде далече...

и питам се защо повярвах в теб...

във всичко и във всеки...? 


Наивна плачеща жена,

сгушена в самотата. 

Спасение единствено откри

в слабостта си...

Слабостта да може да обича!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...