Сгушена в самотата
Сълзите ми грима размазват...
рисуват по лицето ми сега
една самотна, тъжна
картина в нощта...!
На кой ли болката си да разкрия...?
При мен отново няма никой...
Споделям я със себе си и тишината..
Измамена!... За кой ли път в живота си.
Седя с вперен поглед някъде далече...
и питам се защо повярвах в теб...
във всичко и във всеки...?
Наивна плачеща жена,
сгушена в самотата.
Спасение единствено откри
в слабостта си...
Слабостта да може да обича!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Моника Стойчева Всички права запазени
