6 ago 2014, 19:53

Шах-мат

637 0 8

Живея по средата на затвора,
скован от минало, злини и грешки.
Забравих да мечтая и говоря,
защото ме пожертва като пешка.

А трябваше сега да съм царица,
ако не беше предизвикан офицера,
и друго трябваше - да те обичам
преди смъртта, ако те бях намерил.

Изгарям с гордост в тази тъпа битка -
за мен е чест, изпълнена с достойнство,
във името на моята кралица
и цялото проклето кралско войнство.

Оголва се дъската от абсурди,
премерено ме стрелят - гръм и падам,
аз повече не мога да изгубя 
и е безсмислено в играта да оставам.

Но в оня миг, когато оцелееш
пленена от съдбата си човешка,
спомни си че те исках и живеех,
и можех да съм проходната пешка...


И. Цанов

 

 

Аз нямам нужда от проходни пешки.
И не за друго... Не играя шах.
Не го обичам. Правя много грешки,
които бързо ме поставят в мат. 


Ходовете му сложни не разбирам.
Прогнозни... не желая да редя -
кога царицата ще абдикира
заплашена от някой без вина? 


Наперено се пъчи офицерът,
шпагата размахал във ръка.
Конете геобразно галопират,
пред дулото на топа... на врага.


И в таз игра, в която правилата
налагат шанс за "сигурен" успех.
Къде са тук на пешката правата?
Къде остава глупавата чест?


Шахматната дъска скован затвор е,
във който се поставяме сами.
Там фигури сме, дървени актьори,
пленили любовта си... без войни.


Т. Мезева



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • това е най великата игра, която познавам, Танче...
    важното е да се справяте на житейската дъска!!!
    поздравления!
  • /И в таз ,игра правилата
    налагат шанс за сигурен успех.
    Къде са тук на пешката правата?
    Къде остава глупавата чест?
    Аз винаги това се питам ?Къде са нашите права?Къде оставихме душата?Защо играем само ние с ненаписаните правила!Много трогателен стих.Докосна ме силно.Поздрави!!!
  • Много хубаво!
  • "Шахматната дъска скован затвор е,
    във който се поставяме сами.
    Там фигури сме, дървени актьори,
    пленили любовта си... без войни."

    Много ми хареса тази строфа!

    Поздрави, Таня!
  • Хайде и аз да кажа :
    Играем шах - на четири ръце.
    Любов без страст и място за измама.
    Царицата, избрала своя офицер -
    крои надежди да останат двама…

    Рокада след рокада - далеч от всеки мат.
    По пианото на чувствата върви пътечката на коня.
    Черно – бяло, бяло – черно, завладяваща игра,
    диез несъвършен, под ласките мажорни на короната.

    Той, шахматът, може да е всякакъв - любовен, измамен, вероломен, трагичен...
    Такива ми ти работи...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...