Шах-мат
Живея по средата на затвора,
скован от минало, злини и грешки.
Забравих да мечтая и говоря,
защото ме пожертва като пешка.
А трябваше сега да съм царица,
ако не беше предизвикан офицера,
и друго трябваше - да те обичам
преди смъртта, ако те бях намерил.
Изгарям с гордост в тази тъпа битка -
за мен е чест, изпълнена с достойнство,
във името на моята кралица
и цялото проклето кралско войнство.
Оголва се дъската от абсурди,
премерено ме стрелят - гръм и падам,
аз повече не мога да изгубя
и е безсмислено в играта да оставам.
Но в оня миг, когато оцелееш
пленена от съдбата си човешка,
спомни си че те исках и живеех,
и можех да съм проходната пешка...
И. Цанов
Аз нямам нужда от проходни пешки.
И не за друго... Не играя шах.
Не го обичам. Правя много грешки,
които бързо ме поставят в мат.
Ходовете му сложни не разбирам.
Прогнозни... не желая да редя -
кога царицата ще абдикира
заплашена от някой без вина?
Наперено се пъчи офицерът,
шпагата размахал във ръка.
Конете геобразно галопират,
пред дулото на топа... на врага.
И в таз игра, в която правилата
налагат шанс за "сигурен" успех.
Къде са тук на пешката правата?
Къде остава глупавата чест?
Шахматната дъска скован затвор е,
във който се поставяме сами.
Там фигури сме, дървени актьори,
пленили любовта си... без войни.
Т. Мезева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
:
