Шах с пешката

Не знам как се чувствам, когато те видя.

Буря изпепеляваща се завихря,

желая в твоята прегръдка да се сгуша и скрия.

Страстната ти гореща усмивка

прониква бавно в мен и посява чувства кипящи,

сърцето ми почва учестено да бие,

усещам как политам и ставам безстрашен.

Любов, измама,

като влюбена пешка в загубена партия шах

местя се по дъската,

търсейки най-верния ход да направя.

Защо ме примамваш напред по дъската да мина,

а после умело отстъпваш встрани,

оставяйки стъпки в пясъка и аромат на жасмин,

кажи ми, Любима.

Объркан се чувствам,

по-точно до лудост любовна побъркан,

влюбен заставам безропотно,

потръпвам

и сякаш в очите ти се изгубвам.

Дали ще дочакам да ме докоснеш,

да ме изпепелиш

и нестихващата жар в мен да разпалиш.

Чудя се имаш ли чувства

или просто обичаш с мен да играеш?

Помисли ли за моите чувства, Красавице, мила?!

Пешката малка в офицер студен се превърна

и бързо край тебе отмина.