3 feb 2005, 11:29

Шахматни случайности

Poesía

2K 0 5

Случайна среща,
след случайна поща...
Случаен поглед,
след случаен чат....
Изтръпнала ръка гореща-
случаен ход на коня.....
Мат...
Размазани квадрати
от черно-бялата дъска-
забравени фотоси, дати
запълнената празнота...
Душата- мълчаливо ехо-
отключила слуаен код-
неясна страница от Кехо-
стечени букви
по мраморен под...
Целувка влажна,
треперещи ръце.....
Сълза отронена, раздяла-
Следа от спомена...
Лице....
Потръпване на голо тяло
след шепот от нежна ръка...
Запълнената празнота изцяло
се отрази в очите от тъга...
Задъхани сини чаршафи...
клавиши...
Случайности...
Забравено нещо...
пропуснат чат....
Студ, изтръпнал горещо...
Любов, след ход на коня.....
Мат...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

petinka67 (Петя Кръстева)

Еха...!
Хареса ми!

2007-09-30T10:23:45+03:00
detdim (Детелина)

Къде си ivomir...ПИШИ...Стиховете ти вълнуват..

2007-09-30T09:42:18+03:00
Lanfear (Емма)

Красиво!

2005-02-13T16:40:10+02:00
ivomir (Ивомир Димчев)

Любовта е нещото, което носим в сърцата си и независимо от шахматните случайности на живота, тя ще остане ...

2005-02-03T16:39:00+02:00
jeni_nik (Женя Николова)

Обожавам това стихотворение и винаги когато го чета се учудвам как си успял толкова вярно, с толкова малко думи да предадеш едно красиво и незабравимо преживяване.
Благодаря ти, Иво!
Дори и след мат - любовта си заслужава, нали?

2005-02-03T12:34:07+02:00

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0