3.02.2005 г., 11:29

Шахматни случайности

2K 0 5
Случайна среща,
след случайна поща...
Случаен поглед,
след случаен чат....
Изтръпнала ръка гореща-
случаен ход на коня.....
Мат...
Размазани квадрати
от черно-бялата дъска-
забравени фотоси, дати
запълнената празнота...
Душата- мълчаливо ехо-
отключила слуаен код-
неясна страница от Кехо-
стечени букви
по мраморен под...
Целувка влажна,
треперещи ръце.....
Сълза отронена, раздяла-
Следа от спомена...
Лице....
Потръпване на голо тяло
след шепот от нежна ръка...
Запълнената празнота изцяло
се отрази в очите от тъга...
Задъхани сини чаршафи...
клавиши...
Случайности...
Забравено нещо...
пропуснат чат....
Студ, изтръпнал горещо...
Любов, след ход на коня.....
Мат...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивомир Димчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Еха...!
    Хареса ми!
  • Къде си ivomir...ПИШИ...Стиховете ти вълнуват..
  • Красиво!
  • Любовта е нещото, което носим в сърцата си и независимо от шахматните случайности на живота, тя ще остане ...
  • Обожавам това стихотворение и винаги когато го чета се учудвам как си успял толкова вярно, с толкова малко думи да предадеш едно красиво и незабравимо преживяване.
    Благодаря ти, Иво!
    Дори и след мат - любовта си заслужава, нали?

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...