Шанс

3 feb 2017, 8:56

Poesía » De amor

233 1 4

Колко време, Любов,

аз към тебе вървях?

Отчаян,

ненужен,

самотен!

Ходилата ми пламнаха

в жар

и плътта прокърви,

и бих спрял посред път

със охота.

Но ти беше по-силна от мен:

аз те следвах

дори в изнемога.

От какво ли, Любов,

бях така окрилен

и вървях пряко сили

и воля;

откъде този плам

в уморената гръд

и това непрестанно

горене?

Може би изтощен,

обезсилен и ням,

чувах глас

и приятен, и ласкав:

„Ако стигнеш до мен,

ще съм твой господар,

но ще бъда и шанс

за летене!“

01. 02. 2017 г.

Русе

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.