Шанс
Колко време, Любов,
аз към тебе вървях?
Отчаян,
ненужен,
самотен!
Ходилата ми пламнаха
в жар
и плътта прокърви,
и бих спрял посред път
със охота.
Но ти беше по-силна от мен:
аз те следвах
дори в изнемога.
От какво ли, Любов,
бях така окрилен
и вървях пряко сили
и воля;
откъде този плам
в уморената гръд
и това непрестанно
горене?
Може би изтощен,
обезсилен и ням,
чувах глас
и приятен, и ласкав:
„Ако стигнеш до мен,
ще съм твой господар,
но ще бъда и шанс
за летене!“
01. 02. 2017 г.
Русе
© Румен Ченков All rights reserved.
