12 oct 2009, 0:30  

Шансон 

  Poesía
1067 0 25

Захладня. Изтъняла свети луната.

Като с игли мъгла ме пробожда.

По моята улица днес дъжд се разхожда

и светлината зад прозорците размазва.

 

Ръцете ми – с премръзнали пръсти,

краката ми – обули локви на босо.

Студът ме превърна в клошар, който

търси под мостовете дом за душата си.

 

Ще й намеря хартиен кашон,

застлан с парченца от шарена черга,

и едно, ама съвсем бездомно куче,

което ще се сгуши във скута й.

И когато слънце изгрее на хоризонта,

ще ги разходя – без каишка.

Като по Парижка улица.

 

11.10.2009 г.

Весела ЙОСИФОВА

 

 

МУЗИКА

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??