lotalia (Меги Ризова)
34 80
16 oct 2007, 10:42

Шега 

  Poesía
834 0 4
Каква шега на нас поднесе
човешката съдба, годините
приятелство превърна в
безмълвна обич, в самота.

А спомням си петте години -
стиснали ръка в ръка вървяхме
така щастливи и наивни, като
мънички деца.

И тъй минаваха си дните, изпълнени
с весел смях, ах, как пламтяха с жар очите
и как щастлива бях.
... Но случи се в прекрасен летен ден -
остана ти безкрайно наранен.

Заминах аз в различен град, с времето
се влюбих, сключих брак, но някак си не стихваше
във мен виновен глас.

Сега пътувам всяка вечер с влака
София-Бургас, обезумяла от любов, от
страст... И се моля на съдбата:
О, моля те, върни ми го, върни ми СВОБОДАТА!!!

© Меги Ризова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??