Шега
Каква шега на нас поднесе
човешката съдба, годините
приятелство превърна в
безмълвна обич, в самота.
А спомням си петте години -
стиснали ръка в ръка вървяхме
така щастливи и наивни, като
мънички деца.
И тъй минаваха си дните, изпълнени
с весел смях, ах, как пламтяха с жар очите
и как щастлива бях.
... Но случи се в прекрасен летен ден -
остана ти безкрайно наранен.
Заминах аз в различен град, с времето
се влюбих, сключих брак, но някак си не стихваше
във мен виновен глас.
Сега пътувам всяка вечер с влака
София-Бургас, обезумяла от любов, от
страст... И се моля на съдбата:
О, моля те, върни ми го, върни ми СВОБОДАТА!!!
човешката съдба, годините
приятелство превърна в
безмълвна обич, в самота.
А спомням си петте години -
стиснали ръка в ръка вървяхме
така щастливи и наивни, като
мънички деца.
И тъй минаваха си дните, изпълнени
с весел смях, ах, как пламтяха с жар очите
и как щастлива бях.
... Но случи се в прекрасен летен ден -
остана ти безкрайно наранен.
Заминах аз в различен град, с времето
се влюбих, сключих брак, но някак си не стихваше
във мен виновен глас.
Сега пътувам всяка вечер с влака
София-Бургас, обезумяла от любов, от
страст... И се моля на съдбата:
О, моля те, върни ми го, върни ми СВОБОДАТА!!!
© Меги Ризова All rights reserved.
