4 mar 2009, 6:56  

Чудесата се случват 

  Poesía » De amor
850 1 19
По криви пътища се влачех –
изгубвах се, намирах се...
И честичко самотна плачех,
по малко в себе си умирах.
Така изтекоха години.
Но в някакъв чудесен ден
една любов случайно мина,
поспря се и остана в мен.
Разплиска слънцето позлата –
оттука чак до хоризонта.
И станаха на вечно лято
в живота моите сезони.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??