4.03.2009 г., 6:56 ч.
Чудесата се случват
По криви пътища се влачех –
изгубвах се, намирах се...
И честичко самотна плачех,
по малко в себе си умирах.
Така изтекоха години.
Но в някакъв чудесен ден
една любов случайно мина,
поспря се и остана в мен.
Разплиска слънцето позлата –
оттука чак до хоризонта.
И станаха на вечно лято
в живота моите сезони.
изгубвах се, намирах се...
И честичко самотна плачех,
по малко в себе си умирах.
Така изтекоха години.
Но в някакъв чудесен ден
една любов случайно мина,
поспря се и остана в мен.
Разплиска слънцето позлата –
оттука чак до хоризонта.
И станаха на вечно лято
в живота моите сезони.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Елица Ангелова Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
