По криви пътища се влачех –
изгубвах се, намирах се...
И честичко самотна плачех,
по малко в себе си умирах.
Така изтекоха години.
Но в някакъв чудесен ден
една любов случайно мина,
поспря се и остана в мен.
Разплиска слънцето позлата –
оттука чак до хоризонта.
И станаха на вечно лято
в живота моите сезони.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up