20 ene 2007, 15:19

Шега и пепел 

  Poesía
564 0 3
Днес се усмихнах на Бог...
Беше от нежност и плам душата изгарящ.
И коленичих в нощта...
вече с усмивка живота разбиращ.

Една ръка в мъглата откри ме,
една усмивка в светлината рани ме.
Някой плачеше за мен във вечноста...
и за свой спътник ...обяви ме.

И после отново мрак,поредната шега.
Нечии гръб,смях и болка във безкрая,
една сълза,капка кръв в река от лъжи.
Вик от болка света изпепели,а мен....
...от пепелта съживи.

© Пламен Йовчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??