Jan 20, 2007, 3:19 PM
Шега и пепел
Днес се усмихнах на Бог...
Беше от нежност и плам душата изгарящ.
И коленичих в нощта...
вече с усмивка живота разбиращ.
Една ръка в мъглата откри ме,
една усмивка в светлината рани ме.
Някой плачеше за мен във вечноста...
и за свой спътник ...обяви ме.
И после отново мрак,поредната шега.
Нечии гръб,смях и болка във безкрая,
една сълза,капка кръв в река от лъжи.
Вик от болка света изпепели,а мен....
...от пепелта съживи.
Беше от нежност и плам душата изгарящ.
И коленичих в нощта...
вече с усмивка живота разбиращ.
Една ръка в мъглата откри ме,
една усмивка в светлината рани ме.
Някой плачеше за мен във вечноста...
и за свой спътник ...обяви ме.
И после отново мрак,поредната шега.
Нечии гръб,смях и болка във безкрая,
една сълза,капка кръв в река от лъжи.
Вик от болка света изпепели,а мен....
...от пепелта съживи.
© Пламен Йовчев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Страхотен стих!Хареса ми!Поздрави!
-
Поздравления за стиха!!!
-
"Вик от болка света изпепели,а мен....
...от пепелта съживи."
Бъди съживен!
Радвай се на живота и младостта си, можеш!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
