Шега и пепел
Днес се усмихнах на Бог...
Беше от нежност и плам душата изгарящ.
И коленичих в нощта...
вече с усмивка живота разбиращ.
Една ръка в мъглата откри ме,
една усмивка в светлината рани ме.
Някой плачеше за мен във вечноста...
и за свой спътник ...обяви ме.
И после отново мрак,поредната шега.
Нечии гръб,смях и болка във безкрая,
една сълза,капка кръв в река от лъжи.
Вик от болка света изпепели,а мен....
...от пепелта съживи.
Беше от нежност и плам душата изгарящ.
И коленичих в нощта...
вече с усмивка живота разбиращ.
Една ръка в мъглата откри ме,
една усмивка в светлината рани ме.
Някой плачеше за мен във вечноста...
и за свой спътник ...обяви ме.
И после отново мрак,поредната шега.
Нечии гръб,смях и болка във безкрая,
една сълза,капка кръв в река от лъжи.
Вик от болка света изпепели,а мен....
...от пепелта съживи.
© Пламен Йовчев All rights reserved.
