Шепа кестени. И нещо мило.
Шепа кестени. И тишина.
Евтим Евтимов
Шепа кестени, казваш, купуваш.
Шепа кестени, казваш, поете.
Без да питаш дори колко струват
шепа кестени - спомени взети.
Под стария кестен, до люлките счупени,
колко много игри изживях!
Колко много листа, колко кестени - купчини!
Шепа кестени, казваш, искаш от тях.
Под стария кестен... Не останахме същите.
Пораснахме - всеки от нас, ден по ден.
Под стария кестен рядко се връщаме...
Шепа кестени, приятелю, запази и за мен.
Посветено на Тони, на Радост, на Сара и на Бори; и също на Криси, на Миро, на Наско, на Мариян и на Кико, на Соня, на всички онези, с които са свързани едни от най-забавните години от детството ми... и които помнят стария кестен.
© Мария Todos los derechos reservados