Шепа кестени. И нещо мило.
Шепа кестени. И тишина.

Евтим Евтимов

Шепа кестени, казваш, купуваш.

Шепа кестени, казваш, поете.

Без да питаш дори колко струват

шепа кестени - спомени взети.

Под стария кестен, до люлките счупени,

колко много игри изживях!

Колко много листа, колко кестени - купчини!

Шепа кестени, казваш, искаш от тях.

Под стария кестен... Не останахме същите.

Пораснахме - всеки от нас, ден по ден.

Под стария кестен рядко се връщаме...

Шепа кестени, приятелю, запази и за мен.

Посветено на Тони, на Радост, на Сара и на Бори; и също на Криси, на Миро, на Наско, на Мариян и на Кико, на Соня, на всички онези, с които са свързани едни от най-забавните години от детството ми... и които помнят стария кестен.