Шепа пепел

27 ene 2012, 14:59

Poesía

916 0 6

За себе си поиска всичко. Само

вината искаш да делим по равно.

Виновен ли съм аз, че ти със слама

поиска огън да гасиш. И пламна.

Крещеше ти сред пламъци любовни

и като гущер кожата си смъкна.

Приемам двамата да сме виновни,

но не очаквай аз да те измъкна.

Подам ли си ръката да те хвана,

ще изгоря със теб. Така нелепо.

Какво от нас тогава ще остане?

Две влюбени души. И шепа пепел.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

sisi.7.7 (Силвена Петкова)

2012-02-09T00:17:05+02:00

Не си заслужава да се погубваш заради грешките на другите. Поздравче
fervor (fervor)

2012-02-01T14:16:43+02:00

Чудесен стих!Поздрав Марти!
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2012-01-27T19:00:36+02:00

Страхотен стих! Браво!
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

2012-01-27T18:05:18+02:00

А, когато остане една...?!
elenabili (Елена Биларева)

2012-01-27T16:40:07+02:00

Страхотен стих! Много, много ми хареса!
severianin (Валентин Чернев)

2012-01-27T16:33:02+02:00

Великолепна идея, чудесен стих, силни внушения. Артистично владеене на формата, не разговор, не диалог, а полемика с поетичния адресат, висок чувствен градус на стихописането. И силен финал. Поздравявам!