Шепа пепел
За себе си поиска всичко. Само
вината искаш да делим по равно.
Виновен ли съм аз, че ти със слама
поиска огън да гасиш. И пламна.
Крещеше ти сред пламъци любовни
и като гущер кожата си смъкна.
Приемам двамата да сме виновни,
но не очаквай аз да те измъкна.
Подам ли си ръката да те хвана,
ще изгоря със теб. Така нелепо.
Какво от нас тогава ще остане?
Две влюбени души. И шепа пепел.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мартин Спасов Todos los derechos reservados
