За себе си поиска всичко. Само
вината искаш да делим по равно.
Виновен ли съм аз, че ти със слама
поиска огън да гасиш. И пламна.
Крещеше ти сред пламъци любовни
и като гущер кожата си смъкна.
Приемам двамата да сме виновни,
но не очаквай аз да те измъкна.
Подам ли си ръката да те хвана,
ще изгоря със теб. Така нелепо.
Какво от нас тогава ще остане?
Две влюбени души. И шепа пепел.
© Мартин Спасов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
