*Шепа страх

27 ago 2009, 11:26

Poesía » Filosófica

651 0 1

Нечии думи недоумявам,
а сладостта на живота
нежно ме погубва в самота.
И днес отново спотаявам
чувства мрачни и неясни,
пак потъвам в глухота.
Прозорец на съдба нелепа
мернах измежду пътека,
водеща към истината.
И аз давам свойта шепа
страх, посърнала и няма
в обятията на тишината. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

*Шепа страх

Искате да прочетете повече?

Propuestas