*Шепа страх
Нечии думи недоумявам,
а сладостта на живота
нежно ме погубва в самота.
И днес отново спотаявам
чувства мрачни и неясни,
пак потъвам в глухота.
Прозорец на съдба нелепа
мернах измежду пътека,
водеща към истината.
И аз давам свойта шепа
страх, посърнала и няма
в обятията на тишината.
Ни зов на радост, нито вой
на гняв, загубена надежда
осъмва пред лика на забравата.
Огнени криле летят в покой,
устремени към мечтите,
обитаващи дома на измамата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвет Всички права запазени
