*Шепа страх

Aug 27, 2009, 11:26 AM

Poetry » Phylosophy

665 0 1

Нечии думи недоумявам,
а сладостта на живота
нежно ме погубва в самота.
И днес отново спотаявам
чувства мрачни и неясни,
пак потъвам в глухота.
Прозорец на съдба нелепа
мернах измежду пътека,
водеща към истината.
И аз давам свойта шепа
страх, посърнала и няма
в обятията на тишината. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

*Шепа страх

Want to read more?

Random works