Шепне тишината
Шепне тишината
Слънцето е спряло и не грее,
една любов изпепелена немее.
Притихва природата при чувства святи
песните галят нежно, но вече изпяти.
Самотна луната изгубила звездите
очите без радост, тъжно леят сълзите.
В мрака изнизва се полека младостта
останала без вяра и без радостта.
Нощта в своята тишина шепти
сърцето не спи, но обича и тупти.
Вятърът сам си духа и танцува,
душата от любов за мига бленува.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йонка Янкова Todos los derechos reservados
