Шепне тишината
Слънцето е спряло и не грее,
една любов изпепелена немее.
Притихва природата при чувства святи
песните галят нежно, но вече изпяти.
Самотна луната изгубила звездите
очите без радост, тъжно леят сълзите.
В мрака изнизва се полека младостта
останала без вяра и без радостта.
Нощта в своята тишина шепти
сърцето не спи, но обича и тупти.
Вятърът сам си духа и танцува,
душата от любов за мига бленува.
© Йонка Янкова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
