Appalling (Стела Христова) Appalling (Стела Христова)
16
4 dic 2007, 10:48

Шепот

  Poesía
692 0 1
 

Буря от мисли и свян, и почуда,
гласът ти шептеше непознати слова,
ураган от користна, силна заблуда
завладя, опустоши моите сетива.

Как желая да викам, да стена от болка,
която раздира, задушава гръдта,
как искам да вярвам във теб, но не мога
и потъвам уморено в море САМОТА!

Шепти ми, аз слушам, макар да не разбирам,
предпочитам и мъглата пред тази тишина,
надежда подаряваш, после бавно си отиваш,
мрак по-тъмен пада, няма светлина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стела Христова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0