Appalling (Стела Христова) Appalling (Стела Христова)
16
Dec 4, 2007, 10:48 AM

Шепот

  Poetry
694 0 1
 

Буря от мисли и свян, и почуда,
гласът ти шептеше непознати слова,
ураган от користна, силна заблуда
завладя, опустоши моите сетива.

Как желая да викам, да стена от болка,
която раздира, задушава гръдта,
как искам да вярвам във теб, но не мога
и потъвам уморено в море САМОТА!

Шепти ми, аз слушам, макар да не разбирам,
предпочитам и мъглата пред тази тишина,
надежда подаряваш, после бавно си отиваш,
мрак по-тъмен пада, няма светлина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стела Христова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0