Appalling (Стела Христова) Appalling (Стела Христова)
16
4.12.2007 г., 10:48

Шепот

690 0 1
 

Буря от мисли и свян, и почуда,
гласът ти шептеше непознати слова,
ураган от користна, силна заблуда
завладя, опустоши моите сетива.

Как желая да викам, да стена от болка,
която раздира, задушава гръдта,
как искам да вярвам във теб, но не мога
и потъвам уморено в море САМОТА!

Шепти ми, аз слушам, макар да не разбирам,
предпочитам и мъглата пред тази тишина,
надежда подаряваш, после бавно си отиваш,
мрак по-тъмен пада, няма светлина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стела Христова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0