Шепот

genado (Winston Smith)
16 8

31 mar 2011, 21:21

Poesía » De amor

624 0 0

Тих шепот изгаря ме отвътре,

прониква в моята душа,

и знам, този миг пръв е,

когато осъзнавам радостта.

Да имам тази привилегия,

да чувам гласа ти в нощта,

не, това не е елегия,

а просто пълна красота.

И нека сънят да ни подмине,

да създадем приказка една,

изпълнена от думи нежни,

далеч от другите и от света.

Стига ми това шептене

да усетя твоята душа,

идваща сега при мене

и носеща ми любовта.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.