Mar 31, 2011, 9:21 PM

Шепот

  Poetry » Love
924 0 0

Тих шепот изгаря ме отвътре,

прониква в моята душа,

и знам, този миг пръв е,

когато осъзнавам радостта.

 

Да имам тази привилегия,

да чувам гласа ти в нощта,

не, това не е елегия,

а просто пълна красота.

 

И нека сънят да ни подмине,

да създадем приказка една,

изпълнена от думи нежни,

далеч от другите и от света.

 

Стига ми това шептене

да усетя твоята душа,

идваща сега при мене

и носеща ми любовта.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Winston Smith All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...