31 мар. 2011 г., 21:21

Шепот

925 0 0

Тих шепот изгаря ме отвътре,

прониква в моята душа,

и знам, този миг пръв е,

когато осъзнавам радостта.

 

Да имам тази привилегия,

да чувам гласа ти в нощта,

не, това не е елегия,

а просто пълна красота.

 

И нека сънят да ни подмине,

да създадем приказка една,

изпълнена от думи нежни,

далеч от другите и от света.

 

Стига ми това шептене

да усетя твоята душа,

идваща сега при мене

и носеща ми любовта.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Winston Smith Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...