DaniBo (Йордан Ботев)
77 58
21 oct 2013, 22:24

Шепот 

  Poesía » De amor
641 0 6


Прелива в черно-сиви краски
 изгасващият тъжен ден...
И ставам лекичко подвластен
на онзи пазен пласт от мен...

Той кара ме да начертая
един нюанс на своя свят,
за който никой не мечтае...
бил той пораснал или млад...

Да, вятърът е още топъл,
дъждът е лек и не гърми,
но тази болка на сърцето
не иска лесно да заспи.

Оплетена в безбройни чувства,
откъсната от любовта,
нашепва тихо всяка вечер:
"Не искам пак да си мълча!"...

А този шепот не е лесен...
Пълзи по мен и търси път,
напредва бавно към сърцето,
където да забие зъб...

И белезите стават много,
а как се свиква с тях - не знам!
Поемам дъх за нещо ново,
а шепотът заглъхва сам...

© Йордан Ботев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??