19 abr 2019, 22:27

Шепот на душа

  Poesía
1.3K 11 13

Притихнала във шепота на чувствата

един въпрос стихийно връхлетя:

"Душата може ли да бъде чувствана?"

И размислите с вас ще споделя.

 

Душата често праща ни послания,

в хармония пулсира и трепти,

безмълвно срича тайни заклинания,

с език неясен тихичко шепти.

 

Понякога осеня ни с прозрение,

нерядко и безропотно търпи,

изтръгва ни от сляпо вцепенение,

решително, с любов зад нас стои.

 

Опитваме се в свят на материалното

безплътната реалност да пленим,

а сетне, покорили нереалното,

умът си от заблуда да спасим.

 

А шепотът е толкова загадъчен…!

Дали ще можем да го разберем?

В измамливия свят със нрав „порядъчен“

дали ще можем да се поберем?

 

Веси_Еси (Еси)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Еси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прегръщам те, Кате и ти благодаря!
  • Хареса ми!
  • Благодаря на всички, които се спряха и заедно с мен почувстваха за мъничко загадъчния шепот! Бъдете здрави, приятели!
  • Поздравления, Еси!
    Опитваме се в свят на материалното
    безплътната реалност да пленим,
    а сетне, покорили нереалното,
    умът си от заблуда да спасим.

    А шепотът е толкова загадъчен…!
    Дали ще можем да го разберем?......
  • Поздравления, Веси. Много ми хареса! Душата е част от нас, и би трябвало да се вслушваме в нея по-често.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...