19.04.2019 г., 22:27

Шепот на душа

1.3K 11 13

Притихнала във шепота на чувствата

един въпрос стихийно връхлетя:

"Душата може ли да бъде чувствана?"

И размислите с вас ще споделя.

 

Душата често праща ни послания,

в хармония пулсира и трепти,

безмълвно срича тайни заклинания,

с език неясен тихичко шепти.

 

Понякога осеня ни с прозрение,

нерядко и безропотно търпи,

изтръгва ни от сляпо вцепенение,

решително, с любов зад нас стои.

 

Опитваме се в свят на материалното

безплътната реалност да пленим,

а сетне, покорили нереалното,

умът си от заблуда да спасим.

 

А шепотът е толкова загадъчен…!

Дали ще можем да го разберем?

В измамливия свят със нрав „порядъчен“

дали ще можем да се поберем?

 

Веси_Еси (Еси)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прегръщам те, Кате и ти благодаря!
  • Хареса ми!
  • Благодаря на всички, които се спряха и заедно с мен почувстваха за мъничко загадъчния шепот! Бъдете здрави, приятели!
  • Поздравления, Еси!
    Опитваме се в свят на материалното
    безплътната реалност да пленим,
    а сетне, покорили нереалното,
    умът си от заблуда да спасим.

    А шепотът е толкова загадъчен…!
    Дали ще можем да го разберем?......
  • Поздравления, Веси. Много ми хареса! Душата е част от нас, и би трябвало да се вслушваме в нея по-често.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....