2 jul 2020, 11:31  

Шепот на птиче

  Poesía
757 6 8

Боли ме да бъда войник

във време, което е спряло. 
Животът е страшен циник:
плесник върху нечие тяло.

 

Животът тече си навън –
море от любов и раздяла. 
Животът е болка и сън –
небе за душата изгряла. 

 

Животът е пролет с искра
и нечие силно: „Обичам!“.
Животът е полет – мечта,
и глас на зелено кокиче.

 

Животът е мъж и жена,
които към залеза тичат.
Животът е тук и сега...
Животът е шепот на птиче.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...