Шепот на птиче
Боли ме да бъда войник
във време, което е спряло.
Животът е страшен циник:
плесник върху нечие тяло.
Животът тече си навън –
море от любов и раздяла.
Животът е болка и сън –
небе за душата изгряла.
Животът е пролет с искра
и нечие силно: „Обичам!“.
Животът е полет – мечта,
и глас на зелено кокиче.
Животът е мъж и жена,
които към залеза тичат.
Животът е тук и сега...
Животът е шепот на птиче.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
