2.07.2020 г., 11:31 ч.  

Шепот на птиче 

  Поезия
571 6 8

Боли ме да бъда войник

във време, което е спряло. 
Животът е страшен циник:
плесник върху нечие тяло.

 

Животът тече си навън –
море от любов и раздяла. 
Животът е болка и сън –
небе за душата изгряла. 

 

Животът е пролет с искра
и нечие силно: „Обичам!“.
Животът е полет – мечта,
и глас на зелено кокиче.

 

Животът е мъж и жена,
които към залеза тичат.
Животът е тук и сега...
Животът е шепот на птиче.

 

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??