Боли ме да бъда войник
във време, което е спряло.
Животът е страшен циник:
плесник върху нечие тяло.
Животът тече си навън –
море от любов и раздяла.
Животът е болка и сън –
небе за душата изгряла.
Животът е пролет с искра
и нечие силно: „Обичам!“.
Животът е полет – мечта,
и глас на зелено кокиче.
Животът е мъж и жена,
които към залеза тичат.
Животът е тук и сега...
Животът е шепот на птиче.
© Димитър Драганов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
