Шепота на сърцето
Тихо шепна на сърцето си “Здравей”.
И то отвръща ми “Ехей, здравей –
откога не си се тука връщал?
Откога не си ме ти прегръщал?”
Не чу ли, че зова те често,
не усети ли, че става нещо?
Не разбра ли, че живееш дълго без сърце,
не погледна към протегнатите ми ръце.
У дома е тука – не разбра ли?
Огънят от тук се пали,
щастието – тука се намира, ...